Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Конкуренцията ще излекува технологичните гиганти

Ако има истинска вреда за потребителите, това трябва да докажат адвокатите и съдилищата, а не политиците

Конкуренцията ще излекува технологичните гиганти

Снимка: Bloomberg

Дали администрацията на Байдън ще раздроби големите технологични компании, се пита Анди Кеслър на страниците на Wall Street Journal.

Антитръстовото движение функционира основно в рамките на две идейни школи. Мантрата на Харвардската школа е: Големите са лоши. Това е наследство от съдията Луис Брендайс, който не харесваше големия бизнес, особено железниците.

За щастие Чикагската школа преобладаваше през последните над 40 години. Нейното мислене беше популяризирано от Робърт Борк от Йейл в неговата книга от 1978 г. „Антимонополният парадокс“. Неговото верую беше, че ако потребителите са ощетявани, регулаторите трябва да проучат защо. Но в противен случай няма основание за действие. 

Още по темата

Но мантрата „големите са лоши“ се завръща! Гроувър Норкуист, президент на „Американци за данъчна реформа”, ми каза да се пазя от „необрендайсианците“. „Разбийте технологичните гиганти“, се апелираше в президентската кампания на Елизабет Уорън. Реабилитирайки Брендайс, книгата на професора Тим Ву от Columbia Law School е озаглавена „Проклятието на големите“. Включва ли това голямото правителство? Очевидно не. Ву сега работи за Белия дом, по-специално за Националния икономически съвет в областта на технологичния сектор и конкуренцията. Лина Кан, която в момента очаква потвърждение за назначение във Федералната търговска комисия, веднъж избухна срещу „Големия шоколад“ и изложи препоръки как да разбием Amazon в статия за Yale Law Journal.

Има дори необрендайсианска издънка, известна като „хипстърско антитръстово движение“, която се фокусира върху „социалната вреда“, включително разпределението на богатството, политическата власт и заетостта. Сенатор Ейми Клобушар (демократ от Минесота) предложи законодателство през февруари 2020 г., което щеше да изисква от компаниите да докажат на регулаторите, че евентуалните им сливания или придобивания няма да намалят конкуренцията. Сенатор Джош Холи (републиканец от Монтана) предложи законодателство през април, което би забранило всички придобивания на стойност над 100 милиарда долара. Но тези законодателни усилия не се движат бързо.

За щастие потребителски ориентираната школа все още доминира. И не се очертава пренаписване на антитръстовите закони. Разбира се, другият начин за разбиване на компаниите е прост: хванете ги да вредят на потребителите.

Да се върнем назад. AT&T имаше държавен монопол върху телефонните разговори, както градски, така и междуградски, дори и върху хардуера. За да защити мрежата си, Федералната комисия по комуникациите (FCC) постановява: „Никакви оборудване, апаратура, електрическа верига или устройство, които не са предоставени от телефонната компания, не трябва да бъдат прикрепени към или свързани със съоръженията, предоставени от нея, независимо дали физически, чрез индукция или по друг начин." Така че клиентите бяха принудени да наемат тежките телефони с шайба на Western Electric.

През 50-те години Hush-A-Phone Corp. започва да продава пластмасово устройство, за да намали шума при разговорите. AT&T решава, че не е разрешено. Hush-A-Phone се обръща към съда. „Да се ​​каже, че телефонен абонат може да възпроизведе въпросния резултат, като говори в дланта си, но не може да го направи, като използва устройство, не е нито справедливо, нито разумно“, отсъжда съдия през 1956 г.

Скоро след това предприемач на име Томас Картър изобретевя устройство, което да свързва двупосочни радиостанции към телефонната система. AT&T се противопоставя, затова Картър завежда дело. Случаят е отнесен до FCC. Все още смутена от бъркотията около Hush-A-Phone, комисията през 1968 г. постанови в така нареченото решение Картърфон, че устройства, които не са AT&T, могат да бъдат свързани към мрежата на компанията. Не след дълго се сдобихме с факсове, телефонни секретари и дори модеми, възвестяващи модерната ера. Отне цяла вечност, но през 1984 г. AT&T беше раздробена.

Споменавам всичко това, защото наскоро завършилият процес Epic Games срещу Apple имаше зловещо подобно усещане. Apple заяви, че трябва да събира 30%-ни такси за използване на своя магазин за приложения заради „сигурността и поверителността на потребителите“. Федералният съдия Ивон Гонзалес Роджърс изглежда не бе на това мнение. „Таксата от 30% е от самото начало. Ако имаше истинска конкуренция, тя щеше да се мени, а не го прави“, каза тя в съда. Очакваме окончателната присъда, но тя може да е толкова важна, колкото случаите Hush-A-Phone или Картърфон.

Какво следва? Очаквайте съдебните процеси да задълбаят още повече. Ограничават ли алгоритмите на Facebook или Twitter разпространението на определени истории? Попитайте всеки, който предпоставя изтичане на вируси от лабораторията в Ухан Може ли някой да докаже вреда за потребителите? Може би. Същото важи и за Amazon и Google, които лансират собствените си продукти в резултатите от търсенията. Номерът е някои умни компании, като Epic Games, да бъдат достатъчно смели, за да посочат лошото поведение и да заведат дела.

Все още вярвам, че конкуренцията в крайна сметка ще излекува технологичните гиганти от предполагаемо страшната болест на големината. По дяволите, Microsoft най-накрая изтегля своя браузър Internet Explorer през следващата година. Вече никой не се притеснява от IBM, Nokia, или AOL. Но ако има истинска вреда за потребителите, това трябва да докажат адвокатите и съдилищата, а не политиците.

По статията работиха: автор Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Анализи
Конфликти и насилие са довели до разселване на рекорден брой хора през 2020 г.